Постинг
30.10.2011 17:34 -
Какво чакаме?
Докато чаках автобуса на спирката, днес се замислих. Замислих се за живота ни, който преминава в чакане. Чакаме на светофара зелената светлина, чакаме да ни дойде реда на опашката в магазина. Чакаме да започне любимия сериал или да свърши поредната безсънна нощ. Чакаме да станем на 18 или да срещнем истинската любов, да оценят труда ни или да ни вдигнат заплатата; да дойде краят на работния ден или времето за годишната ни отпуска. Чакаме да се изстуди виното в хладилника или да изсъхне лака на ноктите ни. Чакаме да подейства новата диета или любимият ни отбор да спечели шампионата. Чакаме да спрат да растат цените на стоките, лихвите в банките или отговорностите, които ни се налага да поемаме.Чакаме да се родят децата, а после да пораснат. Чакаме това или нещо друго. Всеки според зависи. Всъщност примерите ми не са много удачни на това, което искам да кажа, но дано го откриете между редовете.
Понякога това чакане ни изнервя, обърква ни, а друг път дори не му обръщаме внимание. Понякога решаваме да се откажем от него или да свършим нещо междувременно, но се оказва, че просто сме започнали да чакаев нещо друго. Понякога това чакане ни убива, а друг път сякаш не можем да живеем без него.
И независимо какво чакаме времето си тече. Времето ни изтича. Нашето време. Не е ли време да спрем да се държим сякаш имаме цялото време на света? Да спрем да чакаме? Защото някой друг чака да се роди след нас. Защото може би утре ще е твърде късно. Защото често в живота няма втори дубъл. И не казвам да минаваме на червено или да ядем храната си гореща. Само да не мислим твърде дълго, да сме по-смели, да не отлагаме, онова, което нещо вътре в нас ни казва, че трябва да направим. Да, знам че много пъти нещата не зависят от нас, че сме принудени да чакаме, но ми се иска да си задавам въпроса "Какво за Бога чакаш?" по-често и той да ме води... нанякъде. Защото мисля, че след време хората съжаляват много почече за нещата, които никога не са направили отколкото за онези, които са направили, а не е трябвало.
Така че... Какво чакате?
Понякога това чакане ни изнервя, обърква ни, а друг път дори не му обръщаме внимание. Понякога решаваме да се откажем от него или да свършим нещо междувременно, но се оказва, че просто сме започнали да чакаев нещо друго. Понякога това чакане ни убива, а друг път сякаш не можем да живеем без него.
И независимо какво чакаме времето си тече. Времето ни изтича. Нашето време. Не е ли време да спрем да се държим сякаш имаме цялото време на света? Да спрем да чакаме? Защото някой друг чака да се роди след нас. Защото може би утре ще е твърде късно. Защото често в живота няма втори дубъл. И не казвам да минаваме на червено или да ядем храната си гореща. Само да не мислим твърде дълго, да сме по-смели, да не отлагаме, онова, което нещо вътре в нас ни казва, че трябва да направим. Да, знам че много пъти нещата не зависят от нас, че сме принудени да чакаме, но ми се иска да си задавам въпроса "Какво за Бога чакаш?" по-често и той да ме води... нанякъде. Защото мисля, че след време хората съжаляват много почече за нещата, които никога не са направили отколкото за онези, които са направили, а не е трябвало.
Така че... Какво чакате?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 30
