Постинг
14.06.2013 21:17 -
Is it normal ???
Седя гола с лаптопа в скута. Уредбата е на макс. Пия само бира, да кажеш да бях на нещо по-силно щеше да има резон, но уви. Наскоро намерих една негърка, дето ми влезе под кожата. Слушам и си мисля, умът ми работи на 120 процента, мислите се бутат и пререждат, прекъсват и определено никоя не се откроява с лидерски умения. Седя и си мисля – полудявам ли? Нормално ли е? Не това да полудявам, а това, което се случва в главата ми, пък и не само там. Сякаш и на друго място, усещам нещо. Усещам как всичко е нелепо, временно, незначително. Как в самотната ми боксониера, която си има, горката, само мен, светът спира, изчезва. И съм щастлива. Какво му трябва на човек? Защо ни е всичко това, което сме си създали? А трябва да е полет, реене на душата, на сетивата… Глас и музика…И тая негърка ( казвам негърка с най-добри чувства!, добре де и с малко завист за таланта й) направо ме отвлече, покори, подчини… Нямам думи, само мисли. Затова реших да пиша, но не успявам да ги уловя, да ги подредя. Ис ит нормъл? Дори не знам какъв стил е това! Не че изкуството трябва да се категоризира и да се слага в каквито и да било рамки. Просто ми се ще да го опиша. Тя стои и си пее, с нечовешка лекота. Тъкмо усещаш мелодия и вече я сменя, припевът веднъж е с извивка тук, друг път там. А музиката сякаш се нагажда според нея. Ненормално е! Пристрастрастена съм. Албумът е на въртележка не помня от колко време. На моменти пея с нея, макар това да е силно казано пеене, на моменти ръцете ми не се сдържат да барабанят във въздуха, после ставам и танцувам като в транс… и едно дайре си имам. За въображаемо, идеално се получава с него. Не, това не е нормално. Та аз дори не съм музикален тип. Даже и полу-нормално нямаше да е, ако бях на нещо друго. Невърмайнд! Пам пам па ра, пам пам пам па ра….
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 30
